Развитие на физиологията през XIX век

Развитие на физиологията през XIX век

Най - големите открития в естествознанието и по - специално в областта на физиологията се извършват през първата половина на XIX в. Тогава физиологията се отделя напълно от анатомията и се оформя като самостоятелна наука.

През първата половина на XIX в. се създава рефлекторната теория за дейността на гръбначния мозък.

За обосноваването й голямо значение имат откритията на Бел и на Мажанди, с които се установява, че в дорзалните гръбначномозъчни коренчета се съдържат центростремителни, а във вентралните - центробежни влакна.

Учението за нервизма се основава на много факти, събрани през XIX в. Изучаването на нервната регулация е едно от най - големите постижения на физиологията през този период. Трябва да се отбележи изясняването на инервацията на сърдечно-съдовата система.

Братята Вебер откриват задържащото действие на блуждаещия нерв върху сърцето, братята Цион - учестяващото действие на симпатиковия нерв върху сърдечните съкращения, а И. П. Павлов - усилващото действие на симпатиковия нерв върху сърдечните съкращения. Людвиг и Цион откриват центростремителните влакна, идващи от сърцето и от аортата.

За основоположник на руската експериментална физиология се смята А. М. Филомафитский (1807-1849). Той е написал първия учебник по физиология в Русия. Интерес представляват неговите работи по процесите на дишането и на топлообразуването.

Значителни са постиженията на А. П. Валтер (1817-1889), който е доказал влиянието на нервната система върху процесите в организма, и на В. А. Басов (1812-1879), който е разработил фистула на стомаха без нарушаване на инервацията.

Особено голямо значение имат трудовете на И. М. Сеченов от 1862 г. за процесите на задържане в централната нервна система и публикуваното през 1863 г. гениално произведение "Рефлекси на главния мозък", в което е развита идеята за рефлекторната природа на процесите, протичащи в главния мозък.

Идеите на Сеченов са били развити по - нататък от неговия ученик Н. Г. Веденский (1852-1922), който е създал теорията за лабилността, а след това и за парабиозата. През втората половина на XIX в. започва изучаването на функционалното значение на различните отдели на централната нервна система (Фритис и Гитцих, Голц, Бехтерев, Лючиани).

Голямо значение за развитието на физиологията през този период има разработването на хирургични методики, необходими за физиологичния експеримент.

Разработени са най - различни операции за изучаване функциите на различни органи (Басов, Тири Вела, Хайденхайн и И. П. Павлов). Чрез оперативната фистулна методика е създадена (главно от работите на Павлов и неговите ученици) съвременната физиология на храносмилането.

През XIX в. (особено през втората половина) физиологичните знания необикновено се разширяват и задълбочават. През този период са натрупани много научни факти, които не са могли да бъдат обяснени на основата на съществуващата методология, т.е. от позицията на механическия материализъм.

Препоръчани продукти

Подобни статии

Рекламирай в INSERT.BG